«Черният Олшански замък» читать онлайн
Автор Уладзимир Караткевич
Annotation
Уладзимир Караткевич е сред най-популярните писатели на Белорусия, той е един от творците, които създават облика на националната белоруска литература. През 25-годишния си творчески път е написал редица творби, станали широко известни в родната му страна и далеч зад пределите й. Започва писателската си дейност като поет, по-късно пише драми, сценарии, разкази, повести и романи. Особено популярни са повестите му „Кестенови листи“, „Чозения“, романите му „Христос слезе в Гродно“, „Класовете на нашата нива“.
Романът „Черният Олшански замък“ е плод на трайните интереси на Караткевич към историята на родната страна, към старата й култура и фолклор. На основата на криминална фабула авторът умело е вплел легенда и действителност, за да ни говори за съвременни характери и проблеми.
Уладзимир Караткевич
Първа част
Първа глава
Втора глава
Трета глава
Четвърта глава
Пета глава
Шеста глава
Седма глава
Осма глава
Девета глава
Десета глава
Единадесета глава
Дванадесета глава
Тринадесета глава
Четиринадесета глава
Петнадесета глава
Втора част
Първа глава
Втора глава
Трета глава
Четвърта глава
Пета глава
Шеста глава
Седма глава
Осма глава
Девета глава
Десета глава
Единадесета глава
Епилог
info
notes
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
31
32
33
34
35
36
37
38
Уладзимир Караткевич
Черният Олшански замък
На В. К. обещания преди десет години роман — с благодарност.
Първа част
Страшните нощни сенки
С какво да започна, дявол го взел? С онази предпролет, когато вън бе здрач и валеше мокър сняг?
А за какво ви е ланшният сняг и здрачът? Да започна с това кой съм аз?
А за какво съм ви аз, обикновеният човек в огромния град? За какво ви е моята самохарактеристика?
Веднага да хващам бика за рогата и да почвам разказа си? Но какво право имам аз на вашето внимание? Правото, че сте дали пари? Но за какви ли не глупави истории дават пари хората.
Мислите ми се пилеят. Всичко случило се засяга мен, а не вас. И в същност е нужно на мен, а не на вас. Нима само на мен? Да, докато не го разкажа — само на мен.
Зная откъде да започна. Тъй като засега тази история е само моя, ще започна със самооправдание. Чак след това ще ви кажа кой съм и какво се случи през онази снежна и мокра мартенска вечер.
И за да не кажете „какво ни засяга това?“ — ви обещавам, че ще ви разкажа най-странната и невероятна история в живота си. А може би защото се случи с мен, ми се струва, че е дори най-невероятната история, възникнала на белоруска земя през последните двадесет и пет години.
В края на краищата преценете вие.
Разни глупави слухове се разправят за нея, за извършено от мен престъпление, за процеса при закрити врати, на който съм бил уж подсъдим или свидетел.
Че съм бил подсъдим, е глупост. Нямаше да съм на свобода, ако бях даван под съд. А тъй като делото бе свързано с убийство, дори с няколко убийства, ако съм бил подсъдим, съм възкръснал на тази земя прекалено бързо. Ала имаше сянка от истина в сянката от съмнение, паднало временно върху мен.
Свидетел също не съм бил. Бях действуващо лице. Може би прекалено дейно. Понякога по-активно, отколкото трябваше. Вършех глупости — вършех и разумни неща. Забърквах се — ала вървях и право към целта.
больше 2 лет назад
больше 2 лет назад
больше 2 лет назад
больше 2 лет назад
больше 2 лет назад
больше 2 лет назад
больше 2 лет назад
больше 2 лет назад
больше 2 лет назад
больше 2 лет назад
больше 2 лет назад
больше 2 лет назад
больше 2 лет назад
больше 2 лет назад
больше 2 лет назад
больше 2 лет назад
больше 2 лет назад
больше 2 лет назад
больше 2 лет назад
больше 2 лет назад
больше 2 лет назад
больше 2 лет назад
больше 2 лет назад
больше 2 лет назад
больше 2 лет назад
больше 2 лет назад
больше 2 лет назад
больше 2 лет назад
больше 2 лет назад
больше 2 лет назад